Исторически забележителности

Църквата на с. Елисейна, изградена през 2003 година

В близост до селото се намира манастирът Седемте престола.

„Седемте престола“ e православен манастир от Софийска епархия, намиращ се в Стара планина, на границата на Софийска и Врачанска област.

Официалното му име е “Света Богородица”. Манастирът е сред Стоте национални туристически обекта, има печат целогодишно.

По източници и предания манастирът е издигнат по време на Втората българска държава XII–XIV век.
Легенда говори, че цар Петър Делян /Петър II/ е починал в манастира, който временно е бил и столица на България. Пръв игумен на светата обител е станал братът на българския владетел.
Манастирът е по-известен с нехрамовото си име „Седемте престола“, заради своята уникална черква. Предание разказва, че седем  боляри  създали седем селища в близост до манастира - Осеновлаг, Огоя, Оградище, Буковец, Лесковдол, Желен и Лакатник. В черквата има седем параклиса /престола/ и специалистите твърдят, че подобна не се среща никъде другаде сред българските християнски култови сгради. Със сигурност манастирът е съществувал през XVI в.
Северно от него има градище и останки от крепост. Местните хора я наричат Латинското кале, малко останки от което /части от каменна стена/ и днес могат се видят, след като се поеме по стръмна пътека, започваща от манастира. Днешната порта на Седемте престола е взета именно от тези останки.
Друго предание говори, че в турско манастирът бил разрушен и опожарен. Вълчан събрал войводите. Решили да вдигнат манастира. Войводите били седем: Вълчан войвода, поп Мартин, Спирос Димитър, Маленко сърбин, Емин бей, Али бей и Петър. В тяхна чест църквата била направена със седем престола. Вълчан намислил всичко, за да скрие входа за подземието на калето. Там в подземието имало римско съкровище.
В манастира е пребивавал и служил литургия и Св. Софроний Врачански, епископ на Врачанска митрополия, в чийто диоцез е попадал манастирът тогава.
Манастирът е бил любимо мaясто за поклонение на българския класик Иван Вазов, който е написал за него стихотворението "Клепалото бие".
Сред забележителностите на манастира е гробът на известния български детски писател Змей Горянин /1905-1958 г./ в двора зад църквата.
Сегашният манастир е оформен при възстановяване през 1970 г. Към манастира през 1848 г. е изградено килийно училище. Манастирът е бил духовен и религиозен център с особено значение за развитието на околните селища по времето на турското робство.