Интересни са мостовете, под които тече реката преди вливането си в Искър. Мястото се нарича Стара Елисейна. Който рзбира от каменно строителство и погледне мостовете, ще се смае.
От селото започва римски път нагоре покрай реката, който е и малко доправян заради строителството и подръжането на товарния лифт. Много е красиво. Красви са и двата рида, които обграждат реката. Те и двата са населени. На левия, Шумановия рид, има и оброчише, където е било старото село Очин дол. На отсрещния пък рид е било старото Зверино. Пътят прави разклонение в ляво,скапан соцпът, който води до с.Очин дол. Но пък под какви скали-великани минава, нашарени в синьо-зелено, това си е преход приказка.
Наблизо до това разкланение е мястото с най-големите махали по трите реки, които се събират тук. Тук има разклонение на римския път за Очин дол, но трасето е изоставено след построяването на соцпътя и е непробиваемо. Пак се сещам за една хиперокосмена мома-депутатака. По долините на трите реки има махали, не мога да си обясня как са живяли хората при толкова трудни условия. Най-красива е долината на дясната река, през която минава римския път. Той след изкачаването на един превал пуска разклонение направо надолу за Зверино, описвал съм и другите римски пътища, които отвеждат чак на т.н.Конски преслап. Пътят продължава нагоре и достига седловината над извора Додил, след което се спуска към Враца. От тази седловина туристът може да не отиде само там, където не пожелае по красивата Врачанска планина.